Благодарствени писма

Симона Бонева-Маргоевска

"Здравейте! Искам да започна с едно огромно благодаря към болница „Свети Лазар”.
И най-вече към д-р Валентин Лачев за грижите, всеотдайността, отговорите на всички въпроси по всяко време, за това, че повярва в чудото дори преди аз самата да успея да повярвам! Имах проблеми с това да забременея и когато ми оставаше съвсем малко да се откажа, той каза „Всичко е възможно, Симона” и излезна прав. Да, д-р Лачев, чудото стана, защото Вие ме накарахте да повярвам.
Влизайки в операционната на 12.05.2021г. бях ужасно притеснена, не знаех какво ще стане, не можех да мисля, но като го видях, знаех, че съм в добри ръце, осени ме спокойствие, защото ако имах доверие на някого, то това беше д-р Лачев. Там срещнах още двама прекрасни професионалисти – д-р Жорес Стойков и д-р Тодор Тодоров. Подкрепяха ме през цялото време и бяха съпричастни към емоциите ми във всеки един момент по време на секциото.
След като изплака бебето ми, бе поето от невероятната д-р Янита Иванова – безкрайни благодарности за грижите й към моето дете от първия миг на появата му на този свят до изписването му. Заради нейния висок професионализъм и топло отношение ще продължим детската консултация в „Свети Лазар”.
Благодаря Ви, д-р Лачев, че ме накарахте да вярвам в чудеса, че бяхте с нас от самото начало до първия рев на нашата прекрасна Моника! Благодаря Ви, че ни помогнахте да разберем какво е истинско щастие.
Също така искам да изкажа благодарността си към целия екип на болницата, който се грижеше за нас. За професионализма, грижите и доброто им отношение.
Завършвам поста си с преклонение пред труда и професионализма на доктори Николови, затова че са успeли да направят една европейска болница, един оазис за жените и за бъдещите и настоящи майки.
На целия екип на болница „Свети Лазар” желая да са живи и здрави и много щастливи!"

Приказката на Десислава

"Здравейте! Изпращам моите впечатления от престоя ми в болницата! Благодаря за всичко! Бъдете здрави 🥰

Началото на нашата приказка започна в болница Свети Лазар, когато за първи път отидох на преглед при доктор Николова в началото на октомври месец 2020 година. Искам да изкажа ОГРОМНАТА си благодарност към нея и целия екип на болницата, защото нашата приказка в момента е с щастлив край, който кръстихме Никола. А сюжетът на тази приказка хич не беше лесен, защото въпреки годините ми (25) се оказа, че имам гестационен диабет - изненада! И се започна следене на кръвна захар, внимание и контрол върху храната, която приемам. Всеки един въглехидрат се пресмяташе стриктно и дори понякога прекалявах с контрола. Накрая отслабнах с над 10кг за цялата бременност, а доктор Николова ме подкрепяше, че това, което правя е правилно. Като цяло ми даваше сигурност и спокойствие.
Бременността напредна. Гестационният диабет започна да се контролира по-трудно. Започнах да се тормозя психически, че започвам да вредя на бебето и трябваше да изберем дата за секцио скоро. Но дойде и 35 гестационна седмица, когато нашият малък принц реши, че иска сам да си избере датата и на 14 май 2021 година се появи на бял свят със спешно секцио. Доктор Николова запази такова самообладание, че аз дори не разбрах, че влизам в операционната. Чувствах спокойствие, че съм в сигурните ръце. И наистина беше така. 2-3 дни след операцията аз не чувствах нищо. Бях готова да се прибера вкъщи.
Отношението на останалия персонал също беше от огромно значение. Бих искала да благодаря и на д-р Тодор Тодоров, който определено бих нарекла магьосника в нашата приказка. Направи всичко възможно, за да се чувствам добре. Останалият екип, който се грижеше за мен след операцията беше също чудесен. Не се почувствах нито за миг като в болница (всички знаем, че когато прекрачим прага на една болница, усещаме онова неприятно чувство). Попитаха ме дали мога да кажа нещо, което да подобрят. Отговорът е НЕ! - напротив, не променяйте, останете такива, каквито сте.
Благодарим Ви, че бяхте част от нашата приказка!!!"

Десислава Димитрова и бебе Никола
2021 година

Красиво Раждане в България: Мисията Възможна

Всеки път като споделя с някоя мама, че съм имала мега уникално якото раждане чувам едно и също: " Ти си единствения човек, който казва, че е имал яко раждане" или "За пръв път чувам някой да е имал хубав спомен от раждането си". Аз ги гледам супер учудено, а те мен още повече.

Връщаме лентата 10 месеца назад, хайде и още малко - до октомври 2014 когато в средата на месеца разбрах, че съм бременна. Супер случайно, желано бебе, но съвсем не планирано. Докато аз и приятелят ми се окопитихме и зарадвахме, че чакаме бебе, взех, че получих кръвоизлив. Спешно в болницата, казват ми: стоиш за задържане 10 дни и идваш пак. Най-дългите и тежки 10 дни в живота ми. След 10 дни вече от бременността и помен не беше останала. Преживях го много тежко, но реших да не се давам, най-вече психически, защото от нагласата ни тръгват всички преживявания.

Няколко месеца по-късно бях пак бременна и супер щастлива. Спомням си, че казах на Едоардо, моят партньор по пакости "Sono impregnata" на развален италиански, както обичаме да си говорим от време на време.

От там реших, че този път ще взема нещата в свои ръце, ще чета, ще се интересувам, ще намеря най-добрите лекари. И така започнах да звъня на приятелки и да питам: "Ти къде роди? Как беше?". Все едно и също чувах обаче: "Виж сега, раждането се забравя като си видиш детето." "Най-гнусното нещо на земята е, но всичко минава."; "Абе бяха брутални условията, но ти не отиваш на хотел."; "Ако доктора каже, че ще ти скачат на корема, значи трябва да ти скачат на корема.", и т.н. И т.н. Смених две болници, едната държавна - там присъствах на брутална сцена към жена от ромски произход в цитирам "9ти или 10ти месец не е ясно и защо въобще тая е пратена тука", където бях съблечена и почти сложена на операционната за непотвърдена извънматочна бременност без да са ме прегледали дори. След това избрах една частна болница, където обаче с изказвания от сорта на "тоя термин на връх Коледа и Нова година, дай да го видим бебето дали ще е много голямо" и "ама ти сигурна ли си, че искаш естествено раждане с това голямо бебе" хич не ме спечелиха.

Междувременно цяло лято ходих на йога и от там попаднах на лекция на една страхотна холистична акушерка от Коста Рика, която много промени начина ми на мислене за раждането, за осъзнатата бременност, за осъзнатото зачеване. Върнах се назад в спомените си и се сетих как говорих с една моя приятелка, Емилия, родила без упойка и двете си деца. Аз и казах,"Абе не ми пука, да ме режат, бият, да правят каквото искат, стига бебето да е добре." Емилия ми каза: "Абе, Пете, не е така: това е спомен, който остава за цял живот - може да е травма, а може и да е яко преживяване". Наред с разказите на холистичната акушерка от Коста Рика и филми като "The business of being born" започнах да осъзнавам, че природата ни създава така, че да имаме естествени и хубави раждания.

От там приятели ми препоръчаха курсовете на Зебра, което ми даде възможност да се запозная с Илона и Йоанна от Зебра, а те пък ме запознаха с Елена Кръстева. Вече бях решила, че ще раждам с дула и с Елена си паснахме от първата ни среща: излъчваше супер спокойствие, а аз и заявих: "Аз ще родя супер бързо и супер лесно." Идните седмици в частната болница, която бях избрала се зачекваше деликатно темата за секцио и аз започнах все повече да размислям и да усещам, че не е там мястото за мен. Попитах Елена за съвет и тя препоръча доктор Дончева и акушерка Емилия Казълова, които водеха раждания в болница Свети Лазар. Запознах се с д-р Дончева и още като я видях знаех, че ще раждам с нея. Емилия Казълова беше също тотално на моя вълна за всичко, което ми беше важно. Посетих и болницата и споделих плана си за раждане: без упойка, без окситоцин, без епизотомия, с отложено срязване на пъпната връв и с изчакване плацентата да излезе сама. Междувременно започнах да се замислям за водно раждане и видях, че в София има само две болници, които го предлагат: едната болница беше Св.Лазар.

В деня, в който посетих Св. Лазар, за да разгледам ме посрещна Габи, управител на болницата: показа ми стаите, залите за раждане, басейна, беше изключително мила и отговори на всичките ми въпроси, Приятно впечатление ми направи това, че болницата беше малка и създаваше усещане за 'вкъщи', всички бяха много приветливи и усмихнати. Бонус беше и това, че ти дават документите, за да ги попълниш преди деня на раждането. Емилия Казълова се срещна с мен няколко пъти, отговори на всичките ми въпроси, помогна ми да попълня документите и въобще ме направи още по-сигурна в избора си да се доверя на Свети Лазар.

И така деня на термина наближаваше, а аз имах контракции няколко нощи подред. С Елена, Емилия и д-р Дончева се чувахме ежедневно. Елена, моята дула, беше от невероятна помощ и подкрепа, звънях и посред нощ, пишех и на колко време са контракциите ми и заедно решавахме какво да предприемем.

И така на 06.01.2017 бях на преглед в Св.Лазар, от където ми казаха, че нещата са стартирали и е добре да си направя една яка разходка. Точно тогава заваля големият сняг и аз реших, че вместо разходка навън ще потанцувам у нас на готина музика. Бях си направила Birthing Playlist с музика, която ме поставя в благоприятно състояние на духа. Към 18:00 повиках у нас Елена и се обадих на Едоардо да се прибира от офиса. От 19:00 до към 21:30 гледахме сериала Vikings като по време на контракции аз тотално изключвах. В 22:00 бяхме в болницата, напълнихме басейна и в момента, в който влязох в басейна болките тотално изчезнаха. Малко след това започнаха напъните, но не дирижирани, а съвсем естествени. Въобще не болеше, даже не виках, бях прекалено фокусирана над това да ангажирам мускулите на корема.Точно с три напъна успях да изкарам бебето: то се плъзна във водата, акушерката го хвана и ми го даде да го гушна. Ерик се появи в 00:15 на 06.01.2017 г. На Богоявление. Наистина страхотно преживяване. Супер адреналин и адски много естествен окситоцин, които ме накараха буквално да летя часове наред след раждането. Тъй като бях във водна среда и бях оставена сама да усетя точния момент да напъвам нямах никакви вътрешни разкъсвания и само 2 външни шева. Буквално няколко часа след раждането се разхождах и бликах от енергия.

Спомням си как виках в еуфория: "Вие сте най-якия екип! Това беше най-якото преживяване!" и всички около мен се смееха. И така, разменяхме майтапи, смеехме се, държахме д-р Дончева и Елена Кръстева за ръце докато напъвах, а те възкликваха: "Браво, Петя, браво!". Така че, мили дами, препоръчвам горещо раждане с дула, раждане във вода с д-р Дончева и раждане в Свети Лазар. Приятелят ми като ме гледаше какъв кеф изпитвам и заяви: "Някой път трябва и аз да родя като те гледам в каква еуфория си." А на мен ми се раждаше отново още на следващия ден.

Камелия Бойкова

Здравейте,

Казвам се Камелия Бойкова и искам да изразя благодарността си към д-р Иван Цанов, който с много грижи и невероятен професионализъм следи бременността ми от началото до самото раждане в болница „ Свети Лазар“. През всичките години като пациент на д-р Цанов разбрах, че съм щастливка попаднала на точния човек.

На 27.12.2013 г. за първи път станах майка по възможно най-добрия за мен начин, благодарение на компетентната грижа и действия на д-р Иван Цанов и екипа му д-р Бранкова и акушерката Валя които участваха в раждането на дъщеричката ми Рая. Направихте ни най-щастливите родители на малкото създание  чакано с много любов.

Също така искам да изкажа благодарности и на д-р Св. Бижинова и акушерките, които се грижеха денонощно за моята малка принцеса и ме информира постоянно за това как се чувства, за напътствията и съветите които получихме с татко Краси за отглеждането й след като се приберем у дома. Престоят ми в болницата и грижите за нас бяха изключителни, професионализъм, уют и мило отношение.

Благодаря на всички в „Свети Лазар“ бъдете здрави и продължавайте да бъдете най-добрите професионалисти!

Сърдечни благодарности от семейство Тил

Уважаема болница „Свети Лазар“,

Най-напред бихме желали да благодарим сърдечно на целия екип на болница „Свети Лазар“, който се погрижи раждането на Лили да е толкова успешно. Специални благодарности на д-р Николова, д-р Иванова и д-р Божинова за всеотдайните грижи към мен и Лили, която се роди близо шест седмици по-рано.
Професионалното и любезно отношение, което аз и Стюарт получихме по време на бременността ми надмина очакванията и на двама ни. Като граждани на САЩ и Нова Зеландия, ние се радваме на отлични здравни услуги, но бяхме силно впечатлени от професионалните и обстойни грижи, модерното медицинско оборудване и техники, чийто стандарт е достоен за сравнение с частните болници по света.


Предизвикателството на преждевременното раждане
Моята бременност започна стандартно, с минимални проблеми, и за моя радост, продължих с натовареното ежедневие, което винаги съм имала.  Само че на двадесет и седмата седмица Лили реши да опита да се появи на бял свят по-рано. Усещането беше много плашещо и същевременно аз не осъзнах какво става. За щастие, когато позвъних на д-р Николова и попитах дали това, което се случва, е „нормално“, тя незабавно ме помоли да се срещнем в болницата.
Когато пристигнах, екипът в Свети Лазар се постара да се чувствам удобно и информирана и най-вече правеше всичко възможно да предотврати преждевременното раждане на Лили. След няколко дни бях изписана, но се върнах само седмица по-късно, тъй като отново се почувствах дискомфортно.
Тъй като все още съществуваше риск Лили да се роди по-рано, аз получавах обстойни грижи и непрекъснат мониторинг на състоянието ми, както и манипулации с цел да помогнат на Лили да развие белите си дробове по-бързо в случай, че действително се опита да излезе преждевременно.

Грижи след раждането
Преждевременното раждане на Лили означаваше, че тя трябва да остане в кувьоз известно време. За съжаление, се появиха някои усложнения по време на престоя й в Интензивния Неонатологичен сектор. Д-р Иванова и д-р Божинова се грижеха чудесно за Лили, обсипваха я с много любов и внимание, за да може тя да се чувства възможно най-комфортно. Болницата имаше връзки с кръвни банки за допълнително преливане на кръв, плазма и всичко необходимо за безопасността и доброто състояние на Лили.
Ние получавахме редовна информация как е тя, чувствахме, че по всяко време може да се интересуваме какво се случва и как се развива малкото ни момиче. Най-вече имахме достъп до болницата, за да я виждаме и храним редовно, без ограничения. По този начин бяхме част от едномесечния й престой в Свети Лазар. (Смятаме, че тя просто се наслаждаваше на петзвездните условия) При необходимост идваха специалисти отвън, които биваха запознати със случая на Лили, преглеждаха я и ни уверяваха, че всичко е наред, без ние като родители да молим за това. Лекарите бяха тези, които поемаха инициативата да гарантират нейното добро здравословно състояние и развитие.
След като изписаха Лили от болницата, идвахме на редовни прегледи. Освен това имаше и спешни посещения късно вечер в болницата, които никога не бяха поставени под съмнение, а педиатърът винаги ни посрещаше на входа.
Не бихме могли да получим по-добра грижа от тази, която лекарите, акушерите и помощният персонал в Свети Лазар ни предоставиха.

Сърдечни благодарности от семейство Тил
Луиз-IT Консултант,Стюарт-Съосновател и бивш Главен Изпълнителен Директор на Investor BG и малката Лили

20.11.2013г.
София

С изполването на сайта, Вие приемате нашата политика за защита на личните данни

Вижте повече OK