Разказите по преживяно на пациентите на „Свети Лазар” са еднакво вълнуващи, както за екипа на болницата, така и за всяка бъдеща майка, която търси в партньора си за раждането добър специалист, емпатия, домашни условия за възстановяване и технологична база от последно поколение.

Йоана Попова започна пътя си като родител на бебе Бориса под грижите на д-р Николова. Какъв емоционален отпечатък е оставил у нея този момент и какви са впечатленията й за положените грижи – вижте в интервюто.

Йоана, разкажете за проследяването на бременността си в „Свети Лазар”.
От шестия месец за нас започна да се грижи д-р Николова. Потърсих я по препоръка на познати и останах много доволна от подхода и прецизността й. Без колебание се върнах за следващия преглед при нея. Благодаря й от сърце за грижите, професионализма и чудесното отношение към мен. Не бих си представила да родя на друго място и при друг специалист!

Как се случи раждането при вас? Бихте ли описали преживяването?
Наложи се да родя с Цезарово сечение по спешност, защото водите ми изтекоха, но нямах контракции и родова дейност. Щастлива съм, че си спестих стреса да чакам и да разбера дали всичко ще бъде наред с бебето. Лично мое решение бе мъжът ми да не присъства. Д-р Николова ми беше предложила да го направим свидетел на раждането, но сметнах, че е по-добре да ме изчака с родителите ми в стаята.

Колко активна част беше партньорът ви от целия процес?
През цялата бременност той ме придружаваше за консултации. Беше с мен в „Свети Лазар” и на Ден на отворените врати. Събитието беше много полезно, защото ни разказаха за видове раждания и как протича цялата процедура на прием и възстановяване в болницата. Показаха ни стаите и ние си избрахме единична разширена.
Бащата си беше вкъщи по време на престоя ми в болницата. Аз реших да съм сама, защото имах нужда от почивка. Живеем наблизо и можеше да идва по всяко време, както и да остане колкото иска през деня, при това безплатно. Това беше наистина страхотна опция от страна на „Свети Лазар”.

Гушнахте ли бебето веднага след раждането?
Подадоха ми детето в мига, в който се роди. Беше момент, който няма да  забравя никога! Мъжът ми също успя много бързо след раждането да види и да прегърне дъщеря си.

Как оценявате престоя си в болницата?
Останах много доволна! Всички от персонала бяха много мили, усетих чисто, приятелско отношение. Като при всяко първо раждане бях много стресирана. Акушерката идваше непрекъснато да пита дали всичко е наред, дали ми трябва нещо. Когато застъпваха нови на смяна, минаваха да се представят. Помагаха ми много и ми дадоха нужното спокойствие да се адаптирам към ролята на майка.
Държа да кажа, че и храната беше наистина много хубава! Изчетох доста отзиви по темата в социалните мрежи преди да родя и наистина беше много вкусна! Менюто беше разнообразно, и поръчах доста неща, въпреки, че не успях да хапна и половината от тях.

Бебето при вас ли беше през повечето време?
От начало ме беше страх и вечер го оставях на грижите на акушерките. Исках и да почина малко, имах нужда от сън. Акушерка от неонатологията ми показа как да преобличам Бориса. Дойде тогава и бащата, и на двамата ни обясниха какво се прави за пъпчето, как се къпе детето, как се повива, как се сменят памперси. Тази демонстрация беше изключително полезна и акушерките бяха супер отзивчиви!
Педиатърките също бяха страхотни. И от двете съм много доволона, защото успяха да ни отговорят на всички въпроси. Бяхме и на контролните прегледи след раждането, и всичко мина много добре.