Проследяването на бременността и воденето на успешно и безпроблемно раждане са само част от супер силите на екипа на СБАЛ „Свети Лазар”. Оперативната гинекология е сред направленията, които не просто подобряват качеството на живот на жената, но и често го спасяват.

Такъв е случаят с 47-годишната Виолета Стоева, зъболекар по професия, която след две деца е принудена да се подложи на хистеректомия в следствие на миома. Интервенцията е поверена на д-р Димитров.

Повече за случая на Виолета – четете в разказа й от първо лице.

Как се пресякоха пътищата ви с д-р Димитров?
Познаваме се от 22 години. Той изроди второто ми дете. Имах проблеми със забременяването и той ми помогна и за първото. Преди 20 дни бях при него за тотална хистеректомия.  Още през октомври започнаха дискомфорт и болки в корема, които не отзвучаваха. Първо си помислих, че е нещо с червата и отидох на гастроентеролог. При ехография, докторката ме изпрати на гинеколог. Направихме гастро и колоноскопия, за да изключим друг проблем. За щастие нямам проблем с гастроинтестиналния тракт. Аз знаех, че имам миома след преглед при д-р Димитров, защото бях направила сериозен кръвоизлив. Просто проследявахме миомата. Оказа се, че се появили множество миоми и решихме да направим тотална хистеректомия.

Как взехте решението толкова бързо?
Имам абсолютно доверие на д-р Димитров! Никога не бих потърсила мнението на друг! Той е толкова спокоен и балансиран, че и най-лошата новина да ти каже, ще я приемеш без паника. Въобще не се двоумях за операцията. Той каза, че не е спешно, и че е важно да се планува до месец-два. Насрочихме дата след Нова година и постъпих в болницата за операция.

Как се чувствате сега? 
С всеки ден – все по-добре. Пет дена беше престоят ми в болницата. Бях много впечатлена, акушерката дойде и каза, че ще бъде с мен и до мен през следващите два дни. Толкова зареждащ характер! Тя ми даде сили след операцията да стана, да си измия очите, да отида до тоалетната и да разбера, че сега ме чака един по-добър живот. Чаках я с нетърпение, когато минаваше на смяна. Д-р Хубенова беше моята анестезиоложка. Очарована съм от нея. Нямах спомен от операционната, все едно съм спала и съм се събудила. Д-р Димитров идваше много често. Чувахме се всеки ден след операцията, за да разбере как съм, дали имам оплаквания, дали всичко е наред.

Мъжът ви беше ли до вас по време на възстановяването?
Най-хубавото беше, че можеше да идва да ме вижда по всяко време, а не в интервал от 16-16:30. И това ми даде спокойствие.