Думите на една щастлива майка, успяла да гушне бебето си след нетипична, турбулентна бременност, често са най-добрата визитка на една болница и жокер за нивото на професионализъм в нея. Преслава Димитрова ражда второто си дете в „Свети Лазар” под грижите на д-р Николова.

Какво споделя за срещата си с нея и момента, в който малката Тиана се появява на бял свят, вижте в интервюто. 

 

Здравейте, Преслава! Как избрахте болница „Свети Лазар“ за партньор в раждането на вашето дете?

Моята най-добра приятелка роди тук при д-р Тияна Николова, така че пристигнах с много сериозна препоръка. Тя ми разказа за подхода и харизмата й, за неонатологията, и беше много впечатлена от грижите, които полагат за бебетата. Веднага щом разбра, че съм бременна, ми запази час. Спокойствието, възможността бащата да е с мен през цялото време, и истинския професионализъм на д-р Николова, бяха причините да се спра на „Свети Лазар”.

Как ви посрещна д-р Николова на първия преглед?

Тя прояви топло, човешко отношение. Беше предразполагаща и много усмихната. Веднага направи нужните изследвания и проследяването на бременността ми стартира с положителен емоционален заряд и усещане за доверие в процеса.

Как родихте – по естествен път, или с цезарово сечение?

Със секцио. Това ми е второто, първото беше по медицински причини. Аз съм с тромбофилия и при мен лечението и проследяването на бременността бяха по-специфични. Изискваше се сериозна грижа и д-р Николова се оказа силен и надежден съюзник в овладяването на тази нетипична бременност. Тиана се роди жива и здрава, 2650 гр. и 49 см – една страхотна принцеса!

Какви са впечатленията ви от процеса на проследяване в „Свети Лазар”?

Въобще не ни се наложи да чакаме за прегледи, изследвания и тонове. Всички бяха точни, бързи и учтиви. Много доволна бях и от факта, че поощряваха присъствието на бащата. Мъжът ми бе неотлъчно до мен за подкрепа.

Той стана ли свидетел на раждането на дъщеря ви?

Да! Беше там от началото до края на секциото, което не се толерира на други места. Другото, което ми хареса е, че пуснаха музика за релаксация в залата. Лекарите и акушерките разведряваха атмосферата с шеги, за да не се фокусирам върху притеснението от операцията. Анестезиоложката д-р Хубенова беше с мен през цялото време и ми бършеше сълзите, когато Тиана се роди. Със съпруга ми бяха страхотна подкрепа!

Как избрахте името на дъщеря ви?

Шегувахме се с моята приятелка, която ме доведе в „Свети Лазар”, че трябва да кръстя дъщеря ни на нея и на мъжа ми, и съответно името да е микс – Димана, Дияна. След това прочетох името на д-р Николова и се влюбихме в Тияна! Реших да е с „а“, за да има малко от приятелката ми – и така започнахме да наричаме дъщеря ни Тиана още преди да се роди!

Как бихте описали престоя си в клиниката след раждането?

Настаниха ни в апартамента, което беше страхотно, защото цялото семейство можеше да се събере при свижданията. Това беше много ценно, защото беше важно по-голямото дете да не се почувства изолирано и да бъде част от цялото преживяване. Беше уникално да гледам как съпругът ми и синът ми сменят памперсите на дъщеря ми. Тази връзка, която се създава от началото, е безценна! Не разбирам болничната практика, при която татковците не си виждат детето и жената 4 дена, а чак при изписването. Ние сме много благодарни за възможността да бъдем заедно.

По отношение на персонала също мога да споделя само суперлативи. Винаги идва някой, пита как си. Лекари, акушерки, санитарки, всички. Помагат много. Всички бяха много отзивчиви! Комбинираната анестезия се отрази добре на следоперативния период и бързото ми раздвижване.

А храната?

Митовете за болничната храна не важат тук, менюто беше вкусно и разнообразно. Най-много ми харесваха прясно изпечените кроасани!

Какво бихте казали на младите майки, които все още не са се спрели на екип и локация за раждане?

В „Свети Лазар” всички изследвания, прегледи и фетални морфологии се правят на място, което улеснява много проследяването на бременността. Извън практическата част, за нас „Свети Лазар“ не е просто мястото, където се роди нашата дъщеря. То е синоним на второ семейство заради екипа, с помощта на който се появи Тиана.