Най-новият ни колега д-р Гаврилов за мисията да си анестезиолог в България и Англия

Д-р Гаврилов, от началото на тази година сте част от екипа на болница „Св. Лазар”, поздравления! Какво Ви подтикна да дойдете именно тук?

- Все по-голяма рядкост за един анестезиолог и реаниматор е да работи на място, където хората са професионалисти в това, което правят и едновременно с това атмосферата в колектива да бъде лека и приятна. Болница "Св. Лазар" е една от малкото такива болници!

 

Вие работите и в BMI Priory Hospital, в Бирмингам, Англия? Колко често ходите там и какво включват ангажиментите Ви?

- Повече от осем години работя както в България, така и в Англия, като обикновено пътувам до там веднъж на всеки два месеца. BMI The Priory Hospital в Бирмингам е част от Circle Health Group, който е един от най-големите независими доставчици на здравни услуги във Великобритания. Болницата е многопрофилна, като работата ми основно е разпределена между операционните зали и реанимация.

 

Има ли ноу-хау, което искате да имплементирате от Англия в България?

- Да, има. На първо място това е отношението ни към пациентите, което в България все още не навсякъде е достатъчно добро. Смятам, че е задължително да се стремим към изграждането на добри взаимоотношения лекар-пациент, да се отнасяме с уважение и разбиране към споделените с нас оплаквания, а не само да се интересуваме от финансовата страна на проблема. Терминът се нарича емпатия, като нуждата от нея е силно застъпена в медицинската практика по света. На второ място, това е професионализма ни като лекари. Необходимо е всеки от нас да поддържа и развива своите знания и умения, защото медицината не е константа. Всеки ден се откриват нови методи за лечение на редица състояния. За да сме от полза на нашите пациенти ние трябва да умеем да следим тези новости и да ги прилагаме в практиката си. Освен към анестезиологията и реанимацията, интересите ми са насочени към различните видове медикаментозни и интервенционални методи за обезболяване на редица състояния, при които болката е водещ симптом. Посетил съм редица курсове по темата в чужбина и продължавам да се развивам в областта с всеки изминат ден.

 

Специалността, която сте си избрал, е една от най-търсените в България в момента. Кои са най-големите предизвикателства в анестезиологията и интензивната медицинска грижа?

- Необходими ни са истински отделения по анестезиология и реанимация, където да работят добре обучени специалисти по международно утвърдени стандарти за добра медицинска практика. В момента голяма част от помещенията, в които се извършва подобна дейност, не отговарят на техническите стандарти за грижа за интензивно болни пациенти. Лекарите, които работят в тях, не са достатъчно добре обучени, липсва и качествено изградена система за това. Самото обучение на такъв специалист отнема години, но най-лошото е, че вече почти не са останали достатъчно добри специалисти, които могат и имат желание да бъдат учители на специализиращите в момента колеги. Най-ценното в една болница са добрите специалисти, които работят в нея, а не апаратурата за милиони левове, с която никой не е обучен да работи. Това са проблеми, които за нас лекарите са известни от години.

 

Вие сте много млад, а вече със сериозен опит -  специализирал сте в една от най-големите и натоварени болници в страната - УМБАЛ Александровска, а после сте бил част от екипите на Болница „Лозенец“ и Сити Клиник Онкологичен център. От малък ли си мечтаехте да станете лекар и как се насочихте именно към тази специалност?

- Дядо ми е завършил с отличие медицина в един от най-престижните за времето си университети - Université Sorbonne Paris, а баща ми в Медицинския университет в София, така че беше съвсем естествено и аз да поема по този път. Никой не ме е карал насила, но когато имаш подобни примери около себе си няма как да не се поддадеш на желанието и ти да помагаш на хората.

 

Кое е най-голямото професионално предизвикателство пред Вас?

- Предизвикателствата са много. Поддържането на старите и развитието на нови знания и умения е много важно, особено в забързаното ни ежедневие, в което имаме все по-малко свободно време. Запазването на човечността, честността и добротата, които носим в себе си, въпреки времето, в което живеем и условията, при които често работим. Това са едни от най-важните за всеки лекар предизвикателства.

 

Как си почива Веселин, когато не сте „д-р Гаврилов”?

- Щастлив съм, защото имам прекрасно семейство и времето прекарано с тях е безценно. Старая се да спортувам винаги, когато това е възможно - през зимата карам ски, а през лятото колело. Обичам да играя на шах, както и на тенис на маса.

С изполването на сайта, Вие приемате нашата политика за защита на личните данни

Вижте повече OK