Модерни мерки заради Ковид-19: В СБАЛ “Свети Лазар“ часът се записва и онлайн

Д-р Николов

Д-р Николов, по какъв начин се промени работата в болница „Св. Лазар” от март насам, вземайки предвид Ковид-19? Идвайки за това интервю ми направи впечатление, че калцуните, дезинфектантът и маската, са задължителни за всеки. Какво друго?

  • Не само те са задължителна част от посещението в болницата ни. Още на входа всеки преминава през рецепцията, която е и своеобразен пропускателен пункт на функционален принцип. Там се случва първичният скрининг на всеки, независимо дали е пациент или придружител. Всяка пациентка за амбулаторен преглед бива допускана без придружител, като преди това попълва въпросник за налични симптоми за Ковид-инфекция. Следват, както и Вие казахте, поставянето на калцуни и маска, които всеки ден зареждаме. След това идва ред и на дезинфектантът. Не се допускат свиждания, освен ако посетителят не удостовери негативен PCR тест, направен в последните 24 часа. Изключения не се допускат.

 

Как стои въпросът със записването на час за преглед? Вашата болница е бутикова и предполагам опасността от струпване на повече пациенти е сведена безпроблемно до минимум?

  • Записването за преглед, респективно за консултация, се извършва на рецепцията, при обаждане по телефона или при физическо явяване в приемното антре. Съществува и онлайн записване, което е достъпно за всяка пациентка. Това оптимизира работата в амбулаторния сектор и предотвратява струпването на посетители в даден момент. Всеки лекар по електронен път е запознат с точния график на работа и съответно го спазва.

 

Нека поговорим малко и за бремените. Трябва ли да делят стая с други родилки или всяка е в самостоятелно помещение? По какъв начин осигурявате безопасността им от среща с Ковид-19?

  • По принцип в болницата всяка раждаща, родилка или гинекологично болна жена, се настанява самостоятелно в отделна стая и това минимализира риска от инфектиране. Стараем се дори в двойните стаи на болницата да бъде настанявана само по една жена. Свижданията са забранение в съответствие с наредбите на Министерство на здравеопазването, освен в случаите, когато близки или придружители по свое желание се явяват с направени отрицателни PCR тестове.

Как стои въпросът със свижданията от страна на бащата?

  • Няма особена разлика при третирането на бащите и останалите посетители в контекста на епидемичната обстановка. Допускат се на раждането само татковци с направен отрицателен PCR тест и съответно облечени и обути с предпазните средства и обработени с дезинфектант. Ако клиниката се напусне, докато родилката е още там, се налага повторен тест за коронавирус, ако съответният посетител иска да дойде отново.

 

Какво ще посъветвате новородилите – какви мерки да предприемат както за своето, така и за здравето на бебчето си така, че да сведат до минимум опасността от среща с коронавируса?

  • Както за всички нас, така и за новородилите, важат до болка познатите и повтарящи се от контролните здравни органи мерки за безопастност – социална дистанция, което означава и ограничен кръг от хора, заети с отглеждането и грижите за новороденото и родилката, ограничаване на широките контакти с фамилните приятели и познати, ограничаване на ритуалите, допускащи присъствие на много хора; използване на “дежурните” средства за лична защита  и дезинфектанти  по няколко пъти дневно, независимо от близкия контакт с новороденото; активна връзка на родилката с наблюдаващия новороденото лекар-педиатър и получаване на съответните съвети както за отглеждането и грижите за него, така и за предотвратяване на контакта с вируса.

 

Кой е д-р Валентин Николов, ДМН:

Д-р Николов е многопрофилен специалист по акушерство и гикнекология, продуктивен научен работник и уважаван студентски преподавател. Преминава успешно и задълбочено през всички лечебни звена на НИАГ, което го прави търсен и известен специалист сред пациентите от цялата страна.

През 1995г. в резултат на задълбочаната му иновативна дейност в пренаталната медицина защитава докторат на тема „Пренатална диагностика на вродените неврални аномалии у плода“. Тази дисертация поставя началото на ефективната пренатална диагностика на невралните дефекти в практиката на акушер-­гинеколозите в цялата страна. Той пръв в България диагностицира пренатално ехографски вродения спинален дизрафизъм у плода. Диагноза най - често несъвместима с живота, поставяна в близкото минало изключително след раждането. Въвежда доплер­-ехографията при пренаталната диагностика като рутинен метод, внедрява и новостите в ехографската пренатална диагнокстика изобщо. През 1999 г. съвместно със съпругата си изгражда и открива първата изцяло частна акушеро-­гинекологична клиника в България – СБАЛ “Свети Лазар“, София.