Трийсет и шест години след раждането на първото „бебе в епруветка“ безплодието продължава да бъде реален проблем за милиони двойки по света. Според актуални международни статистически данни то засяга почти 20% от младите хора.
Инфертилитетът не е проблем самона отделните двойки. Той води съссебе си сериозни психологически исоциални последствия. Методът заоплождане „инвитро“ (на латински: invitro – „в стъкло“), велико постижение набританския учен Робърт Едуардс, дадевъзможност на милиони хора по светада имат собствени деца. Методите в аси-стираната репродукция постоянно сеусъвършенстват, развиват се и методитеза диагностика на генетичните заболя-вания. И все пак, има ли шанс за всички?На въпросите отговаря д-р Лачев, единот пионерите по инвитро оплождане в България
Кои са методите за асисти-рана репродукция?
На първо място най-достъпният методе вътрематочната инсеминация.Обработваме сперматозоидите напартньора и след това вкарваме най-добрите, най-подвижните директнов матката. Разчитаме, че от страна нажената няма никакви проблеми, че тяима нормална овулация и проходимиматочни тръби. Този метод има при -ложение, когато става дума за лекиотклонения в спермата на партньора,или когато има някаква имунологичнанесъвместимост на ниво цервикаленканал, т. нар. враждебна слиз. Кактои когато има спермоантитела, коитоимобилизират сперматозоидите и неим дават възможност да се движатнормално.
Вторият метод на инвитрооплождане е класическото инвитрооплождане, при което стимулирамеовариалната функция на жената с целда извлечем по-голям брой яйцеклет -ки, а сперматозоидите обработваме посъщия начин. В случая обаче оплож-даме яйцеклетките навън. След товаоплодените яйцеклетки започват дасе делят – те се наричат ембриони.Правим ембриотрансфер на третияили петия ден, когато имаме т. нар.бластоцисти. Това са различни етапиот развитието на ембрионите. Тази ме -тодика се прилага, когато жената имапроблем с маточните тръби – опера -тивно отстранени, възпалително про -менени и т. н. И най-новата, която вечене е нова, защото се прилага повече от15 години, е т. нар. икси методика. Тясе въведе с цел да се реши проблемас т. нар. мъжки фактор, с мъжкия сте -рилитет, при мъже, които имат многотежки отклонения в спермограматаили единични сперматозоиди. Дорипри мъже, които нямат сперматозои -ди, е възможно да се направи биопсияна тестиса и да се вземат незрелиформи, сперматиди, които след товасъс специален микроманипулатор сеинжектират в яйцеклетките и същоможе да се получат ембриони и забре -меняване.
Какви изследвания трябвада се направят преди ин-витро оплождането?
Това са стандартни изследвания: мик -робиологично изследване на влагали -щен секрет, сондиране на цервикал -ния канал, ултразвуково изследване,различни кръвни изследвания (прижената и при мъжа). При мъжа трябвада имаме и спермограма, извършенапри предишния цикъл, и евентуално
микробиологично изследване на спер -малната течност. Това е минимума отнеобходимите изследвания, които сеправят преди инвитро процедура.
Как протича една инвитропроцедура?
На първо място се започва стимулацияна овариалния цикъл при жената. Товаможе да стане по т. нар. къс протоколили дълъг протокол, т. е. използватсе различни лекарства и се започваот различно време на менструалнияцикъл. Целта е една: да получим оп -тимален брой фоликули с определениразмери, обикновено над 18 мм, даполучим много добра лигавица, да яизмерим ултразвуково и ендометри -умът да бъде над 10–11 мм. И третото,което се следи при тази стимулация,е нивото на естрадиола. Тези трипараметъра се следят още от първияден на мензиса на жената. Обикновенотова проследяване и стимулация про -дължават около две седмици. Когатосе прецени, че всичко е наред, се правиинжекция с LH хормон, за да се фик -сира момента на пункцията, с коятовземаме яйцеклетките. Обикновено тясе извършва 34–36 часа след инжекцията. Самата пункция се извършвапод ултразвуков контрол с вагиналентранзюсер, жената е в обща венознаанестезия – продължава десетинаминути и не се усеща никаква болка.Веднага установяваме в лаборатори -ята какво количество яйцеклетки смеизвадили и с какво качество.След това започва лабораторнатачаст от инвитро оплождането, коятовключва даване на сперматозоиди,тяхната обработка и оплождането наяйцеклетките, било то като инвитроили като икси. Това продължава от 3до 5 дни. Когато получим качествениембриони, правим ембриотрансфер,решаваме колко ембриони да върнемобратно в матката. Колкото по-голямоколичество ембриони върнем, толковапо-голям е шансът за забременяване,но за съжаление шансът да се получимногоплодна бременност също нарас-тва. За това напоследък не връщамеповече от 2, максимум 3 ембриона. За -виси от тяхното качество, от възрасттана жената, както и нейното желание.По-големият брой ембриони можем дазамразим с т. нар. криопрезервация.Този метод ни позволява да не унищо -жаваме качествените ембриони, а даги замразим и да ги използваме следмесец, след два, дори след години, пожелание на пациентите.
Кои фактори влияят нега-тивно върху резултата?
На първо място възрастта на жената.След определена възраст репродук -тивната функция на жената рязкосе понижава. Обикновено това ставаслед 40–42 години. Разбира се, имаизключения, има жени, които са на 25години и нямат функция на яйчни -ците, други на 48 са забременели принас със собствени яйцеклетки, но товаса по-скоро изключения. Негативновлияе и качеството на спермата намъжа. За съжаление все повече уста -новяваме, че мъжете са с увреждане наспермалната функция и като резултатдават все по-лоши сперматозоиди,което води до по-лоши резултати приполучаване на качествени ембриони.Това са двата основни фактора. Има имного други фактори – много е важналабораторията, инструментариумът,с който работим, средите, които из -ползваме, а преди това – лекарствата, с които стимулираме жените.
Има ли случаи, в които сеотказва инвитро по здраво-словни съображения?
Естествено, че ще откажем инвитро напациенти, които имат алергични про -яви към лекарствата, с които ги стиму-лираме. Можем да предложим инвитрона спонтанен цикъл, без да прилагамемедикаменти и по този начин пак дапомогнем. Другият случай е при изра -зени миоми (доброкачествени образу-вания на матката), които пречат да сеполучи и да се износи една евентуалнабременност. При такива жени или щеоткажем инвитро, или предварител -но ще махнем тези възли. Но женататрябва да е с нормална матка, яйч -ници и маточни тръби. Негативен фак -тор е и ендометриозата – ендометри -алните клетки, освен че унищожаватяйчниците, отделят вещества, коитовлошават резултата от ембриотранс -фера. Можем да извършим оздравя -ване, което е възможно, и след товаинвитро процедура.
По какъв начин държаватаподпомага двойките с ре-продуктивни проблеми?
През 2009 г. се създаде Фонд за асис -тирана репродукция към Министер -ството на здравеопазването и около3000 двойки годишно се подпомагахас по 5000 лева. Всяка двойка (коятоминава на комисия, за да се установи,че има необходимост от инвитро оп -лождане) има право да извърши еднаинвитро процедура на година. При не -успешен опит има право в рамките на3 години да извършва по един опит го -дишно или общо 3 опита. И в моментатози фонд работи. За съжаление през2014 г. парите в него бяха намаленинаполовина.
Колко струва еднаинвитро процедура?
Това е скъпа процедура, от порядъкамежду 5000 и 7000 лева. Разбира се,не може да се каже точно, тъй като за -виси от количеството и качеството налекарствата, които ще използваме застимулация на овариалния цикъл, как -то и каква методика ще приложим –класическо инвитро, икси, замразява -не.
Колко на брой са максимал-ните опити, които е разум-но да се правят?
Много е трудно да се отговори колкоса разумните опити. Аз съм имал паци -енти, които са забременели на шестияопит и ако ние се бяхме отказали напетия, нямаше да имат дете. Споредстатистиките процентът на успева -емост се повишава до шестия опит.След това има плато и в по-нататъш -ните опити обикновено шансът нама -лява. И това е логично, защото явноима някакви причини, които не можемда установим, или пък са непреодоли -ми за съвременната медицина.
Има ли възрастовоограничение за инвитрооплождането?
Да, в наредба 28 от 2007 г., по коятоработим ние, имаше възрастово огра -ничение до 42 години. Това беше еднонеразумно ограничение, което бешедискриминационно по отношение нажените и антиконституционно, затование го променихме и от миналатагодина възрастта е повишена на 51години. Това е логично, като се имапред вид, че все повече жени влизатв менопауза все по-късно. Вероятнослед години може да бъде вдигнатаоще.
Какви са рисковетеза жената при инвитропроцедурите?
Има три риска. Първият е да сесъздаде т. нар. свръхстимулация пристимулирането на овариалната функ -ция. Това е едно опасно състояние, прикоето получаваме голям брой фоли -кули с големи размери и се получавахиперстимулационен синдром. Тойима различни степени и в тежките сислучаи може да предизвика отделянена серозна течност в коремната, вбелодробната и в сърдечната кухинаи това да предизвика много тежкии застрашаващи живота на женатаусложнения. Затова жените, които сестимулират, се наблюдават след петияден много стриктно с ултразвуковадиагностика и хормонални изследва -ния, за да може да се прецени многоточно дозировката на лекарствата, дасе използват правилните лекарства.Второто усложнение е по време напункцията. Пункцията е инвазивнаманипулация. При нея ние набождамепрез влагалището яйчника с дебелаигла и понякога това се прави 15–20пъти. Разбира се, там има съдове, кои -то кървят. И е много важно да преце -ним много точно какво е кървенето,има ли такова, застрашаващо ли е заживота на пациентката. Затова следвсяка пункция пациентката се наблю -дава 3 часа стриктно с ултразвук, зада се прецени дали имаме коременкръвоизлив. Има и трети риск – да несе внесе инфекция. Затова предвари -телно изследваме жените.
Кога се използва замразя-ване на яйцеклетки? Зам-разяването не променя литехните качества?
Отдавна се замразяват сперматозоиди,от 6–7 години се замразяват ембри -они, а от скоро, от 2–3 години, се зам -разяват и яйцеклетки. Извършват сепо т. нар. метод на витрификация. Товае криопрезервация, която дава въз -можност да получим много качественозамразени ембриони, а в последновреме и яйцеклетки. Донорството наяйцеклетки и сперматозоиди трябвада се поощрява, предвид повишава -щата се възраст на нашето население.Все повече жени искат да родят въввисока репродуктивна възраст, след35 години, когато шансът да забреме -неят рязко започва да намалява и товаправи донорството особено важно.
Практикува ли се в Бълга-рия сурогатно майчинство?
Практикува се, но не е законово уре -дено. Казвам законово, защото и сегажената, която ражда детето, независи -мо че генетичният материал не е неин,юридически се води негова майка. Товасъздава проблеми. Иначе извършване -то на трансплантация на ембриони всурогатни майки не е забранено и ме -дицински е обосновано. Просто трябвада бъде законово уредено.
