ДОКТОРЪТ ЗАД ПИАНОТО
ТЯ ДАВА ЖИВОТ, НО И ОБИЧА ЖИВОТА: СОБСТВЕНИКЪТ НА АКУШЕРО-ГИНЕКОЛОГИЧНАТА КЛИНИКА „СВЕТИ ЛАЗАР” ТИЯНА НИКОЛОВА РАБОТИ В ХАРМОНИЯ С МУЗИКА ЗА ПИАНО
Партитурата на пианото стои отворена на „Мазурка” от Шопен. Именно с него д-р Тияна Николова е релаксирала от поредния натоварен ден в нейната акушеро-гинекологична клиника „Свети Лазар”. Тя свири от 4-годишна, без предпочитания към определена творба, ако не се смята Quauna fantasia на Бетовен, популярна като „Луннатa соната”.
„В болницата, често слушаме Моцарт или изпълнения на Павароти, докато правим операции. Действа ни добре на концентрацията и същевременно успокоява”, казва тя. И Вивалди се слуша, но само през зимата, защото „не е подходящ за лятото”. Слушаго и в колата си, както и Щраус, винаги когато кара през заснежените Алпи. Така получава усещане за пълна хармония. Николова обожава дворцовите концерти в Залцбург, но откакто дъщеря и София вече не е ученичка в Германия, няма път в тази посока.
От година и половина не си е давала почивка. Постоянно е в работен режим понякога – 24 часа на ден: „Раждане може да започне в два през нощта или в 4 следобед и никога не знам , кога ще имам свободно време. С мъжа ми много често се случва да купим билети за опера или правим резервации за други интересни места и все не успяваме да отидем.”
Тияна Николова отваря клиниката в София през 1999 г. с финансова помощ от баща си, почитан гинеколог в Скопие. Самата тя завършва медицина в Македония и специализира гинекология в София, за да избегне местните закони, които я задължават да бъде доброволец две години преди да практикува.
ЖИВОТ В КЛИНИКА
През първите седем години буквално живее в клиниката и заедно с мъжа си налагат собствен стандарт за организация на работа и личен подход към пациентите. Те привличат едни от най-добрите специалисти за инвитро оплождане и за извличане и съхранение на стволови клетки. Николова смята, че от всяка гинекологична дейност може да се печели, стига „да се работи както трябва, телефонът да е вклчен 24 часа и винаги да се отговаря на повикването”.
С отварянето на втората болница в Скопие през г. гра-фикът става още по-натоварен. Докато тръгне работата там, в началото влиза в операции и показва на екипа как нещата да станат по-лесно. Сега е само в ролята на супервайзер - двамата със съпруга и отиват с колата за три часа административна работа и се връщат. „Началото в Скопие беше много силно, но после темпото се забави, защото двама от най-добрите ни доктори заминаха в чужбина. Лекарите са тези, които държат една болница на ниво, и ни отне време, докато намерим точните хора да ги заменят”, казва Тияна Николова.
С кадрите „никъде не е лесно, първо, заради естеството на работата, и второ, че не са много високоплатени, както в Европа. Местният пазар в България и Македония налага лимит, който не може да се надскочи. Дори и да създадеш „перфектните условия за работа, както в „Свети Лазар “- с модерна апаратура и уют „като в дом или хубав хотел, пак си спънат. Николова държи изклчително на уютната обстановка в клиниката, където минава животът и. Смята, че едно хубаво обзавеждане намалява стреса на екипа и на пациентите и предразполага персонала към повече усмивки и добро отношение.
Тя винаги идва на работа с елегантни обувки на висок ток и така е цял ден, защото „държат стойката изправена. Пробвала е с ниски, но те „причиняват болки в гърба. Когато е на шопинг, винаги си купува обувки, но не ги реди по 100 чифта в гардероба, а да ги поноси малко и после да ги подари. Няма навик да се пристрастява към вещи, може и без тях, важно е да има работа. По-скоро е развила страст към всичко ново, иска да вижда покрай нея нещата да се развиват и израстват. Казва, че ако няма какво да правиш със себе си, „става много лошо”.
ДОЗА ЧУСТВО ЗА ХУМОР
С времето се научава да посреща проблемите с чувство за хумор защото „когато имаш бизнес в държави с нестабилна икономика, където законите се сменят често и не знаеш какво те чака след половин година, по-добре е да се погледне по забавния начин. В противен случай се обричаш на „тотален ужас”. Първоначално целият този хаос и действа много изнервящо, критикува всичко наред, но идва момент, в който си казва „Само помисли, ако живееш в подредена държава, дали би ти било толкова интересно. Тук постоянно ти се случва нещо ново и никога не е скучно. Мозъкът ти работи 24 часа без почивка, защото „отвсякъде дебне нещо непредвидено и все си нащрек”.
Всяко свободно време тя пак посвещава за работата, като следи всички новости в света на медицината. Абонирана е за немски онлайн списания, където намира всички презентации от последните конгреси и като доктор има достъп до цялата информация. Последните новости са свързани с изследвания по проблема с преждевременните раждания, как се повлияват пациентите от различни медикаменти, но трябва да мине време, докато минат в практиката.
От постоянното присъствие в болницата сестрите вече много добре познават навика на д-р Николова да се препитава с малко храна, предимно тестени изделия, и винаги държат наблизо солети и бисквити „Житен дар”. Вкъщи готви само нейната майка, а когато ходи на ресторант, го избира по интериора да изглежда добре, да е уютно, без да обръща чак толкова внимание на храната. С крехка фигура, размер 6, тя издържа всички натоварвания във фитнеса по няколко часа два пъти седмично, под диктовката на инструктор. Най-освободена се чувства на дансинга. Танцува прекрасно, без да е ходила на уроци, защото е сложно с организацията да следва определени часове.
За последно е била на почивка на островите Гваделупа и Мартиника на Карибите, но повече харесва морето на Занзибар. Влюбена е в Африка, затова обикаля Кения, Мозамбик и други места. Там има усещане, че живее в друг век. Наслаждава се на пъстрата тълпа жени в шарени дълги рокли и тюрбани на главите и мъже, облечени като във филмите от 50те години, които слизат на тълпи от фериботите в Момбаса. Може да е „мръсно и мизерно, но има нещо във въздуха”, което я привлича и я кара да опознае живота и хората там.
АЛТЕРНАТИВНА МЕДИЦИНА
Преди време помага на болн-те в гетата на Шри Ланка като придружител на лекар от Дания. През 1991 г. тя решава да опознае алтернативната медицина, като върви по стъпките на баща си. Той е в първата група доктори от Европа, тръгнали да изучават тайните на източната медицина в Пекин и Шанхай след падането на Мао зедун през 1976 г. Гледа го и как работи в създадения от него център в Скопие. Затова записва шестмесечен курс по акупунктура и хомеопатия в Шри Ланка. В местната болница тя среща много специализанти от Швеция и Германия, които като нея трупат опит. Местните хора ги смятат за добри доктори „само защото са от бялата раса. От колониализма е останало мисленето, че „ако докторът е бял, е добър, ако не е бял, значи за нищо не става. През годините Тияна Николова се стреми да прилага алтернативната и традиционна медицина заедно. Казва, че ефектът е много добър „Повечето лекари са праволинейни и не признават нищо друго освен традиционната медицина, но при мен нещата са сложени на много по-широка основа.”
Тя ще се радва да предаде опита си на дъщеря си, която следва семейната традиция в медици-ната. Три месеца я убеждава да смени университета в Холандия, притеснена, че там се „работи по експерименталната програма, отричаща дисекцията като метод за обучение, защото не било морално. Сега София Николова е край нея и продължава обучението си в Софийския университет.
О т толкова много отговорности и работа Тияна Николова трудно намира време да приклчи окончателно с интериора на новата фамилна къща в затворения комплекс Sofia Village. Купена наскоро в полузавършен вид, къщата вече е придобила виенски стил с променена фасада от архитект Албена Владимирова. Тя е правила интериора в болниците в София и в Скопие, както и на още една семейна къща и познава вкуса на Николови. Тияна е пренесла картините от бащиния си дом в Скопие и малка част от мебелите няколко претапицирани стола и една спалня. За пианото е отделила стая с гледка към Витоша, а когато седне да свири, обикновено го прави с чаша френско розе.
OT ЕЛЕОНОРА ТАРАНДОВА
СНИМКИ ИВОМИР ПЕШЕВ
СТАЙЛИНГ БОЯН КУЗЕСКИ
ГАРДЕРОБ BOUTIQUE PAP
