Д-р Валентин Николов с ценни съвети за проследяване на рискови бременности

Д-р Николов, според последни проучвания огромна част от усложненията за бременната, както и за плода й се дължат на рискови бременности, които представляват между 15% и 30% от всички бременности. Какви са съвременните методи за диагностика, прогнозиране и проследяване в тази област?

-Въпреки, че общоприето е  схващането, че бременността е физиологично състояние на жената, съвременното проследяване на всяка бременност  трябва да се разглежда като проследяване на високо рискова  такава, до момента, докато тя не завърши физиологично при  всеки конкретен случай. Съвременното проследяване включва богат арсенал от методи, които имат за цел да открият всяко отклоннение от нормата в неговото начало. Това са клинични, лабораторни, физикални  и  апаратни  методи, отговарящи на последните научни достижения в тази област. Тяхното приложение е „привилегия“ на всеки акушер-гинеколог, проследяващ бременността. В момента в България се прилагат абсолютно всички световно утвърдени медицински практики в тази област. Благодарение на това в страната ни се раждат значително по-малко увредени деца в сравнение с миналите десетилетия. Значително намалена е и честотата на смърт преди, по време и след раждането на плода.

 

Един от рисковите фактори е възрастта на родилката. Счита се, че на дамите под 20 г., както и за тези над 34 г., трябва да се обърне по-специално внимание. Факт е обаче, че в днешно време все повече жени пристъпват към забременяване след 35 г. За какво трябва да се внимава при тях и какви допълнителни изследвания препоръчвате?

  • Действително, у нас, както и в останалите европейски страни, възрастта при първото желано зачеване е значително по-напреднала в сравнение със ситуацията преди 30 години. Обяснението е известно и лесно се достига до него, ако всеки един от нас се замисли по този проблем. А това наистина е медицински поблем….При бременните във възрастта над 35 г. се откриват по-често съпътстващи общи заболявания по органи и системи, повишен  генетичния риск от поява на вродени аномалии на плода, вътрематочната смърт на плода  при много ранно остаряване на плацентата, именно като резултат от тези съпътстващи заболяваня. Не на последно място е и проблемът с вида на първото раждане при възраста над 40 г. Нормалното раждане в тази възрастова група е възможно, но честотата на усложненията както за майката, така и за плода, са значително по-чести. При тази група жени по-често се прилагат методите на асистирана репродукция/“ин витро“/, което е свързано и с по-голямата честота на многоплодните бременности. Сами по себе си те са в групата на рисковите случаи.

Що се касае до тийнейджър-бременностите, тяхното наличие е свързано с ниското ниво на общата медицинска култура при някои части от населението,  социалният  статус и някои етно-национални особенности като по-ранното „съзряване“ на женското население при тях. Недоразвитостта на гениталната система и общо на организма при подрастващите бременни крият немалък риск и за плода, и за майката.Висок е  родовият травматизъм.

Вниманието на проследяващия при тези две групи бременни трябва да бъде особено заострено и да има готовност за навременна хоспитализация още при първите появили се симптоми на реална заплаха както за плода така и за бременната.Това е особено важно при бременни, които не приемат адекватно съветите на лекаря, изхождащи от добрата медицинска практика. Съвремената медицина и в частност акушерството, са в състояние да елиминират много от рисковите фактори и да доведат бременността до нейния физиологичен завършек с раждането на здраво, доносено дете при здрава майка. Постигането на това понякога е много трудно, въпреки високо квалифицираната медицинска помощ. Много важна, както и в  други области в медицината, е пофилактиката  – редовното посещение на женската консултация, спазването наставленията на проследяващия лекар и акушерка, споделяне с тях на всички необичайни усещания при носенето на бременността, балансирания начин на живот в ежедневието.

 

Дамите с какви съпътстващи заболявания трябва да бъдат особено предпазливи?

  • Това е твърде важен въпрос при преценката на нивото на риска при бременните. В хода на бременността често се манифестират скрито протичащи общи заболявания и тяхното проявяване е едва при налична бременност. Една от основните задачи на проследяващия бременността екип е именно да изключи наличието на такова заболяване – диабет, високо артериално налягане, заболявания на щитовидната жлеза, автоимунни заболявания, заболявания на сърцето/вродени или придобити пороци/, заболявания на бъбреците, асимптомна бактериурия, белодробни и чернодробни заболявания. Съществуват и видими заболявания на костно-ставно-мускулния апарат, водещи до висок риск при раждането.  

 

Как се установява една кръвногрупова несъвместимост с биологичния баща по АБО или Резус фактор и какво може да се обърка както за майката, така и за плода?

  • Значима е кръвногруповата несъвместимост по Резус фактора между майката и плода.

Когато при Резус отрицателна майка, плодът е Резус положителен,  родилката се профилкатира задължително с АнтиДгама-глобулин, за да бъде успешна всяка следваща бременност. Тези действия се преценяват едва след раждането и определяне кръвногруповата принадлежност на плода.

Когато в миналото на бременната  това не е направено, съществува сериозен риск за живота на  неродения плод от Резус  имунологичен конфликт, с развитие на тежка хемолиза на червените му кръвни телца  и понякога, когато това се пропусне или се установи късно, се стига до неблагоприятен изход за новороденото.

 

Какво следва като процедура в тези ситуации?

-Извършва се преждевременно родоразрешение, за да се избегне тежката форма на хемолиза след профилактиране на белодробната незрялост.

Възможно е и вътреутробно кръвопреливане на плода през пъпната му връв, но това е относително рискова манипулация  с възможна  вътрематочна смърт.

 

Има ли дейности от ежедневието, които са абсолютно противопоказни за бъдещите майки, ако бремеността им е рискова?

Всяка бременната жена трябва да живее спокойно, да се храни балансирано, да избягва физически и психически стресове, да избягва дълги пътувания, особено след 32 гестационна седмица и присъствие в области с ниско ниво или липсващо  медицинско обслужване. Да се избягват всички битови интоксикации - тютюн, алкохол, седативни медикаменти. Приемането на каквито и да било  медикаменти да  се избягва до 8-9 гест.седмица. Желателна е витаминопрофилактика с общоизвестни витамини, които присъстват и в ежедневната диета. Всичко това важи за всяка бременна, а за тези, които са преценени като рискови, връзката с проследяващия им лекар трябва да бъде особено ефективна и през по-къс интервал от време.

 

От значение ли е дали детето ще бъде изродено естествено или чрез секцио, когато говорим за такъв тип бременност?

-Много често случаите с истински високо рискова бременност завършват с елективно/планирано, като метод на избор/ Цезарово сечение. Това се прави, за да се съхрани живота и здравето на евентуално увреден плод, както и този на майката, чрез съкращаване на времето, в което плодът ще бъде в стресово състояние. При обстоятелства, които допускат бързо вагинално раждане, то също може да се приложи с пълна готовност за бърза реакция към оперативно раждане.

 

Кой е д-р Валентин Николов, ДМН:

Д-р Николов е многопрофилен специалист по акушерство и гикнекология, продуктивен научен работник и уважаван студентски преподавател. Преминава успешно и задълбочено през всички лечебни звена на НИАГ, което го прави търсен и известен специалист сред пациентите от цялата страна.

През 1995г. в резултат на задълбочаната му иновативна дейност в пренаталната медицина защитава докторат на тема „Пренатална диагностика на вродените неврални аномалии у плода“. Тази дисертация поставя началото на ефективната пренатална диагностика на невралните дефекти в практиката на акушер-­гинеколозите в цялата страна. Той пръв в България диагностицира пренатално ехографски вродения спинален дизрафизъм у плода. Диагноза най - често несъвместима с живота, поставяна в близкото минало изключително след раждането. Въвежда доплер­-ехографията при пренаталната диагностика като рутинен метод, внедрява и новостите в ехографската пренатална диагнокстика изобщо. През 1999 г. съвместно със съпругата си изгражда и открива първата изцяло частна акушеро-­гинекологична клиника в България – СБАЛ “Свети Лазар“, София.

С изполването на сайта, Вие приемате нашата политика за защита на личните данни

Вижте повече OK