Д-р Бойко Димитров е специалист акушер-гинеколог с повече от 20 години опит в областта. Професионалният му път започва като специализант в СБАЛАГ „Майчин дом”, след това работи последователно в УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, МЦ „Св. Тихон”, МСЦ „Медива” и „Токуда”.
Като част от екипа на СБАЛ „Свети Лазар” д-р Димитров активно лекува гинекологични заболявания, като паралелно с това проследява бременни и води целия процес по случването на чудото на живота. Най-важното в информирания избор на план за раждане според него е добрата комуникация между семейството и лекуващия лекар.
Какво най-често вълнува една бъдеща майка по време на консултация и колко важно е присъствието на бащата по време на раждането? Отговорите на тези и други въпроси вижте в разговора ни с д-р Димитров.
Д-р Димитров, кой начин на раждане подкрепяте като професионалист?
Раждането е етап от живота на повечето жени, който изисква сериозен поглед към физиологията и психологическата нагласа на бъдещата майка. Това е събитие, което не се случва само и изключително на жената, а и на всички други членове в едно семейство. Като професионалист не фаворизирам един или друг метод, а по-скоро съветвам и обсъждам с бъдещите родители конкретната акушерска ситуация. Оценката на лекаря за медицинските показатели е водеща, но основен приоритет в изготвянето на плана за раждане е самата пациентка да се чувства добре.
Кой е най-често задаваният въпрос към вас като специалист по Акушерство и гинекология?
Получавам много въпроси свързани с бременността и раждането и се старая да отговарям изчерпателно и на разбираем език. Напоследък хората питат за различните оперативни методи при Цезарово сечение. Първият и най-често задаван въпрос е: „Дали да раждам по метода на Пфаненщийл или по Щарк?”. Тук има една фактологична грешка във въпроса, която се тиражира масово в социалните мрежи. Метод на Пфаненщийл няма. Кожният разрез се казва Пфаненщийл, а остатъка от операцията е Цезарово сечение. Има много информация в интернет пространството, която не е вярна, не е ясно описана, и не дава достатъчна представа за информиран избор.
В миналото как се е извършвало Цезаровото сечение?
Чрез вертикален надлъжен разрез по средната линия на корема, под пъпа. Това прави белега изключително неприятен за жената и нейното самочувствие. Хирургията в акушерството и гинекологията за щастие претърпява значително развитие и днешните начини за Цезарово сечение са много по-щадящи. През 1900г. опитен немски акушер-гинеколог на име Херман Йоханес Фаненщийл (Pfannenstiel) решава да направи Цезаровото сечение по-щадящо за майката, както и да не оставя голям белег по средата на коремната стена, и измисля нов разрез – този, който в днешно време наричаме по Фаненщийл.
Какво представлява метода на Пфаненщийл?
Фаненщийл е името на разреза на Цезаровото сечение и не е реално методика на извършване на операцията. Фаненщийл е и кожния разрез при лапаротомия и се извършва както в акушерството, така и в гинекологията. Това включва голяма част от гинекологичните операции като кистектомия, миомектомия, хистеректомия и др.
Каква е разликата при двата методa на Цезарово сечение?
Двете операции (класическо Цезарово сечение и Цезарово сечение по метода на Щарк) имат една цел: да се роди здраво бебе и майката да може да се възстанови бързо. При метода на Щарк се извършва разрез по Joel-Cohen и след това се предприемат няколко стъпки по-малко в оперативната методика. Разрезът по Joel-Cohen, освен че е по-голям, е разположен и по-високо от този на Фаненщийл, и не се скрива от бельото на жената. Разликата е в достъпа до бебето, както и в шевовете, които се поставят след раждане. Перитонеумът се оставя отворен и не се зашива.
При класическото Цезарово сечение се предприемат повече стъпки преди израждането, но се поставят и повече шевове, а перитонеумът се затваря.
Какви са плюсовете при метода на Щарк?
Методът на Щарк е създаден през 90-те, когато Михаел Щарк решава да направи още по-щадяща операция, но и с цел да има бързо възстановяване. Това довежда до модификация на Цезаровото сечение, която вече е част от стандартната практика и редовен избор на жените. Принципът й е „колкото по-малко травматични действия, толкова по-добре.“
Има ли разлика при възстановяването на пациентката след разреза на Фаненщийл или разреза на Щарк?
Не можем да прогнозираме за разлики във възстановяването, защото това е коремна операция и изисква много добра грижа от страна на екипа постфактум. Бързото раздвижване и самостоятелната грижа, както и добрата заобикаляща среда, са много важни за майката, раждала със секцио. На теория се счита, че метода на Щарк е по-щадящ, и съответно майката по-бързо може да се възстанови. Практиката дава различни отзиви и показва, че метода на Цезаровото сечение не е определящ за доброто общо състояние на жената.
Нашите акушерки в СБАЛ „Свети Лазар“ са обучени да провеждат мониториране, реанимация и помощ при възстановяване по европейски критерии за добра практика и грижа на оперирани родилки. Това е от изключително значение, защото могат да дават съвети за отглеждането на новороденото и за ежедневното възстановяване след раждането.
Най-важно е спокойствието, грижата за родилката, бебето да е при майката и бащата да присъства на раждането.
Какви са ви наблюденията при пациентките с по-бързо възстановяване след секцио по двата метода?
Наблюденията ми са, че пациентките, които имат партньор до себе си в операционната по време на Цезаровото сечение, се възстановяват по-бързо и притесненията им се разсейват лесно. Те приемат раждането като позитивно преживяване, а не като операция. Някои мъже остават при майката и бебето през първата вечер след раждането, при което се наблюдава много бързо раздвижване (още на шестия час) при родилката. Присъствието на близък до вас човек по време на значително събитие като нормално раждане, или секцио независимо от методиката, помага. И е от огромно значение за здравето на майката и новороденото.
