Когато говорим за големи тумори в областта на малкия таз при жените в малко от случаите матката и яйчниците се реконструират и запазват. Този тип операции са високо рискови и сложни, което налага много внимателен избор от страна на пациента за екипа, на когото да се довери.
Съвсем наскоро в болницата за женско здраве „Св. Лазар” в столицата постъпва дама, която има миомни възли през последните 10 години. След като положението й вече е толкова тежко, че операцията е единственият й изход, тя се доверява на д-р Бойко Димитров и д-р Тияна Николова, които не просто я връщат към ежедневие без болка и тежест, но и успяват да запазят матката й – медицинско постижение, което е достойно за възхищение.
Д-р Димитров, каква е историята на 47-годишната К. Д., която се обръща към вас за помощ?
Пациентката се обърна към нас за помощ в началото на месец октомври, споделяйки за обилно и продължително кръвотечение по време на и извън менструация, както и дългогодишна терапия с кръвоспиращи медикаменти. Беше извършен гинекологичен преглед и ултразвуково изследване, което потвърди диагнозата миома утери.
Колко голямо беше образуванието?
Матката беше силно уголемена и деформирана за сметка на няколко миомни възли, най-големият от които около 20 см.
Какво е причинявало то на дамата през годините?
Качеството й на живот е било силно влошено, като положението постепенно се утежнявало. Усещала е тежест и дискомфорт в корема, имала е обилни, тежки и продължителни кръвотечения, които неколкократно са довеждали до тежка анемия. Поради страх от операция и силно желание да запази матката и детеродните си способности е изтърпяла това през всичките тези години.
Каква беше подготовката на вас и екипа ви, както и на самата К.Д. преди операцията?
Екипът от двама АГ специалисти, анесезиологичен екип и инструментираща акушерка премина стандартна предоперативна подготовка, която включваше клинични и параклинични изследвания, консултация с анестезиолог, интернист, алерголог, за да сме убедени в гладкото протичане на операцията, както и пост-оперативния период.
Защо такива случаи не бива да се оперират лапароскопски?
Едно от противопоказанията за този тип хирургия е наличието на големи туморни формации, обхващащи значителна част от коремната кухина. Запазването и реконструкцията на матката при лапароскопската хирургия са невъзможни, а всяка жена желае именно това.
Как премина тя, колко време продължи, кое беше най-трудното?
Операцията премина гладко, продължи около два часа, като най-отговорно и трудно беше да се реконструира наново запазената матката, което беше и основно желание на дамата.
Защо случаите на реконструиране на матката при такива операции са толкова малко?
Пръв и основен фактор е лисата на специалисти, които да се наемат да запазят матката при отстраняване на такива формации. Освен това този тип операция се води тежка операция и много малко хора биха се справили.
Какво е общото състояние на дамата сега?
Много се радвам, защото тя се възстанови много бързо от операцията. Чувства се отлично и дойде широко усмихната на контролните прегледи. Това е разбиваемо след всичко, което е изтърпяла през последните 10 години.
Какво ще посъветвате читателите ни - какви (и на каква честота) изследвания препоръчвате да извършват, за да са сигурни, че са здрави?
Съветвам ги да намират време да се погрижат за здравето си и да не пропускат профилактичните си прегледи поне веднъж в годината.
