Оптимизирано проследяване, Цялостно проследяване, Естествено раждане, Секцио - цезарово сечение, Раждане с дула, Водно раждане, Дирижирано нормално раждане
бул. Симеоновско шосе 4А, гр. София
София
София
1000
България

Красиво Раждане в България: Мисията Възможна

Всеки път като споделя с някоя мама, че съм имала мега уникално якото раждане чувам едно и също: " Ти си единствения човек, който казва, че е имал яко раждане" или "За пръв път чувам някой да е имал хубав спомен от раждането си". Аз ги гледам супер учудено, а те мен още повече.

Снимка 1

 

Връщаме лентата 10 месеца назад, хайде и още малко - до октомври 2014 когато в средата на месеца разбрах, че съм бременна. Супер случайно, желано бебе, но съвсем не планирано. Докато аз и приятелят ми се окопитихме и зарадвахме, че чакаме бебе, взех, че получих кръвоизлив. Спешно в болницата, казват ми: стоиш за задържане 10 дни и идваш пак. Най-дългите и тежки 10 дни в живота ми. След 10 дни вече от бременността и помен не беше останала. Преживях го много тежко, но реших да не се давам, най-вече психически, защото от нагласата ни тръгват всички преживявания.

Няколко месеца по-късно бях пак бременна и супер щастлива. Спомням си, че казах на Едоардо, моят партньор по пакости "Sono impregnata" на развален италиански, както обичаме да си говорим от време на време.

От там реших, че този път ще взема нещата в свои ръце, ще чета, ще се интересувам, ще намеря най-добрите лекари. И така започнах да звъня на приятелки и да питам: "Ти къде роди? Как беше?". Все едно и също чувах обаче: "Виж сега, раждането се забравя като си видиш детето." "Най-гнусното нещо на земята е, но всичко минава."; "Абе бяха брутални условията, но ти не отиваш на хотел."; "Ако доктора каже, че ще ти скачат на корема, значи трябва да ти скачат на корема.", и т.н. И т.н. Смених две болници, едната държавна - там присъствах на брутална сцена към жена от ромски произход в цитирам "9ти или 10ти месец не е ясно и защо въобще тая е пратена тука", където бях съблечена и почти сложена на операционната за непотвърдена извънматочна бременност без да са ме прегледали дори. След това избрах една частна болница, където обаче с изказвания от сорта на "тоя термин на връх Коледа и Нова година, дай да го видим бебето дали ще е много голямо" и "ама ти сигурна ли си, че искаш естествено раждане с това голямо бебе" хич не ме спечелиха.

Междувременно цяло лято ходих на йога и от там попаднах на лекция на една страхотна холистична акушерка от Коста Рика, която много промени начина ми на мислене за раждането, за осъзнатата бременност, за осъзнатото зачеване. Върнах се назад в спомените си и се сетих как говорих с една моя приятелка, Емилия, родила без упойка и двете си деца. Аз и казах,"Абе не ми пука, да ме режат, бият, да правят каквото искат, стига бебето да е добре." Емилия ми каза: "Абе, Пете, не е така: това е спомен, който остава за цял живот - може да е травма, а може и да е яко преживяване". Наред с разказите на холистичната акушерка от Коста Рика и филми като "The business of being born" започнах да осъзнавам, че природата ни създава така, че да имаме естествени и хубави раждания.

От там приятели ми препоръчаха курсовете на Зебра, което ми даде възможност да се запозная с Илона и Йоанна от Зебра, а те пък ме запознаха с Елена Кръстева. Вече бях решила, че ще раждам с дула и с Елена си паснахме от първата ни среща: излъчваше супер спокойствие, а аз и заявих: "Аз ще родя супер бързо и супер лесно." Идните седмици в частната болница, която бях избрала се зачекваше деликатно темата за секцио и аз започнах все повече да размислям и да усещам, че не е там мястото за мен. Попитах Елена за съвет и тя препоръча доктор Дончева и акушерка Емилия Казълова, които водеха раждания в болница Свети Лазар. Запознах се с д-р Дончева и още като я видях знаех, че ще раждам с нея. Емилия Казълова беше също тотално на моя вълна за всичко, което ми беше важно. Посетих и болницата и споделих плана си за раждане: без упойка, без окситоцин, без епизотомия, с отложено срязване на пъпната връв и с изчакване плацентата да излезе сама. Междувременно започнах да се замислям за водно раждане и видях, че в София има само две болници, които го предлагат: едната болница беше Св.Лазар.

В деня, в който посетих Св. Лазар, за да разгледам ме посрещна Габи, управител на болницата: показа ми стаите, залите за раждане, басейна, беше изключително мила и отговори на всичките ми въпроси, Приятно впечатление ми направи това, че болницата беше малка и създаваше усещане за 'вкъщи', всички бяха много приветливи и усмихнати. Бонус беше и това, че ти дават документите, за да ги попълниш преди деня на раждането. Емилия Казълова се срещна с мен няколко пъти, отговори на всичките ми въпроси, помогна ми да попълня документите и въобще ме направи още по-сигурна в избора си да се доверя на Свети Лазар.

И така деня на термина наближаваше, а аз имах контракции няколко нощи подред. С Елена, Емилия и д-р Дончева се чувахме ежедневно. Елена, моята дула, беше от невероятна помощ и подкрепа, звънях и посред нощ, пишех и на колко време са контракциите ми и заедно решавахме какво да предприемем.

И така на 06.01.2017 бях на преглед в Св.Лазар, от където ми казаха, че нещата са стартирали и е добре да си направя една яка разходка. Точно тогава заваля големият сняг и аз реших, че вместо разходка навън ще потанцувам у нас на готина музика. Бях си направила Birthing Playlist с музика, която ме поставя в благоприятно състояние на духа. Към 18:00 повиках у нас Елена и се обадих на Едоардо да се прибира от офиса. От 19:00 до към 21:30 гледахме сериала Vikings като по време на контракции аз тотално изключвах. В 22:00 бяхме в болницата, напълнихме басейна и в момента, в който влязох в басейна болките тотално изчезнаха. Малко след това започнаха напъните, но не дирижирани, а съвсем естествени. Въобще не болеше, даже не виках, бях прекалено фокусирана над това да ангажирам мускулите на корема.Точно с три напъна успях да изкарам бебето: то се плъзна във водата, акушерката го хвана и ми го даде да го гушна. Ерик се появи в 00:15 на 06.01.2017 г. На Богоявление. Наистина страхотно преживяване. Супер адреналин и адски много естествен окситоцин, които ме накараха буквално да летя часове наред след раждането. Тъй като бях във водна среда и бях оставена сама да усетя точния момент да напъвам нямах никакви вътрешни разкъсвания и само 2 външни шева. Буквално няколко часа след раждането се разхождах и бликах от енергия.

Спомням си как виках в еуфория: "Вие сте най-якия екип! Това беше най-якото преживяване!" и всички около мен се смееха. И така, разменяхме майтапи, смеехме се, държахме д-р Дончева и Елена Кръстева за ръце докато напъвах, а те възкликваха: "Браво, Петя, браво!". Така че, мили дами, препоръчвам горещо раждане с дула, раждане във вода с д-р Дончева и раждане в Свети Лазар. Приятелят ми като ме гледаше какъв кеф изпитвам и заяви: "Някой път трябва и аз да родя като те гледам в каква еуфория си." А на мен ми се раждаше отново още на следващия ден.